Еволюция. Бъдеща еволюция на човека.

(есе)

Еволюцията на човека, която го е превърнала в днес съществуващия индивид, е процес, продължил милиони години. От първите организмови еденици, съществували някога, през много и различни видове и породи животни, някои от които са измрели, а други – просъществували и усъвършенствали се, за да могат да оцелеят, еволюцията е прекарала сегашния човек от древните примати до Хомо Сапиенс.

С историята до тук. Сега да хвърлим поглед към бъдещето, обоснован на настоящето. С известна доза притеснение, мога да заявя, че еволюцията се е трудила напразно през всичките тези хилядолетия. Често казват, макар и шеговито, че основната задача на еволюцията е била да свали човека от дървото. Имало е и такива времена, образно казано, в които хората са ходели по земята и не са се държели като маймуни… или да го кажем направо – като тъпанари. Това, на което ставаме свидетели днес, драги зрители, е спектакъл на човешката простотия, която е в период на силен възход, и мисловната дейност, която бележи значителен спад, забил се по – дълбоко от дъното на Марианската падина. В интелектуален и мисловен план днешните хора са на ниво малко по – високо от тоа на пещерния човек, предполагам. Има някои разлики, не мога да отрека, например, че вместо пгън вече има АЕЦ, или че вместо древните сечива изплозваме вилици и ножове. Или пък, че вместо с глашатай, който да се дере като побъркан по центъра на някое изпаднало село, за да разпространява новини и информация, имаме вестници, телевизия и интернет, които пък за сметка на това са пълни с безобразно тъпи реклами, филми или реалити шоута, като Big Brother, което си е направо един блестящ пример, който идва да покаже, че еволюцията на човека, показана на фиг. 2.3.7 на стр. 63 от учебника започва да придобива огледален завършек. Скоро от цивилизованата ера на модерните комуникации и добре развития третичен сектор, ще се насочим към гара „Рицарски времена”, когато са носели копия, до старата пещера, която вместо врата има подпрян камък на входа, до който стой дървена бухалка, че скоро ще се стигне и до издигане на висота черешата в задния двор. Слава богу, че мога да скрия тази ужасна гледка от очите си посредством книги!

От не „интелектуален аспект” положението е същото – бъдещето ни е доста обречено. Освен с нарасналите нива на безкрайната човешка простотия, то темповете на размножаването също започват да гонят челни позиции в чартовете на показателите, вещаещи дъждовно и облачно бъдеще. За да разясня положението ще дам пример. Еволюционната култура е стигнала до такова ниво, че да ми се налага да ви помоля да си представите мизерна циганска колиба, 2 на 2 метра, в която силно компресирани на много low quality mp3- ки лежат 20 циганина и 30-те им дечица. Не ви ли се струва малко тесничко, а? И след като изяснихме и териториалния проблем е време да обърнем внимание на околната среда. С целия си еволюирал акъл, човека има наглостта, виждаийки, че след 50 години няма да има какво да се диша, яде или къде да се живее, да замърсява околната среда. Проблеми, като нерационално използване на земните ресурси, замърсяване и хиперпопулация налагат да се измисли бърз начин за офейкването на поне част от населението в извънземна орбита. И ако някой пък дойде да ми каже, че това няма общо с бъдещата еволюция, ще го замеря с „Мълчанието на агнетата”, тъй като като цивилизован човек боравя с книги, а не с камък и дърво. Не мислите ли, че с положението на гореспоменатите фактори еволюцията определено би си направила харакири? Прогнозата за времето за в бъдеще хич не е розова.

Всъщност, като изключим факта, че имам нарастващи ежесекундно опасения ,че след около 100 години Земя може и да няма, не знам изобщо за каква еволюция пиша, тъй като това, което визирам като бъдеща еволюция на човешкия вид, е пълна интелектуална, дори на по – ниско от на маймуните ниво, и физическа деградация. Споменавам и физическа поради факта, който вече отбелязах, че смяната на огъня с АЕЦ е донесла със себе си и телевизия, телефони, компютри и каквото ви дойде още на акъла, поради което обичайната картинка по домовете е затлъстели, затъпели дебили, които не отлепят очи от възлюбеата си техника. Като се замисля, забравих да спомена сред представителите на модерната технология и сечивата на ХХI век – електрическата резачка и косачката за трева, например. Тези модерни инструменти ни спестяват много време, труд и бъхтане с треволяци и дървета, а също така и ни отнемат удоволствието от преследването на пещерния човек – съсед, който в миналото сме преследвали и убивали заради територия и прехрана стесла, направена от парче тъп камък,  а сега убиваме – ако сме откачалки, пуснати от психиятрията, с един удар на резачката.

И като заговорихме за убииства и преследване, да, верно е, че има проблем, и то сериозен с доста голямото вече население на планетата, но това ли е цивилизования начин за неговото намаляване? Като се убиваме с модерните оръдия на труда един друг. Ако бяхме напреднали в цивилизационното си развитие поне с още 1см, за да надскочим с малко кроманьонеца, то бихме поне измислили биохимично оръжие, покосяващо само ДНКто на циганите, и всичко с населението би било отново наред.

Друга картина, която изскача в ума ми, като си представя затлъстелия днешен човек, е 100-килограмов дебил, който е заменил стария си телевизор с черно – бял екран и миниатюрни размери с нов, 50 – и – не – знам – си – колко инчово чудовище, заемащо половината стена в хола, притежаващ екран с плоскота, съизмерима само с плоскотата на мозачната му кора. Помислете, както пещерняи човек е убивал с бухалката си наляво и надясно, за да става весело и да се поддържа в добра форма, то и дебила, в миналото нормален човек, е извършвал тежък поддържащ формата физически труд докато е бъхтел по капака на телевизорчето си, за да докара по – свястна картина. Пък сега, бидейки си дебил с 50 и няколко инчов телевизор, раздвижва само мускулоте на ръката си, за да се протегне към чинията, и тези на устата също посредством дъвчене и спуване на поредната малоумна реклама.

Всъщност, като се замисля още повече по въпроса, стигам до извода, че обяснявам нещо, което ви е ясно на абсолютно всички. А именно: еволюция може да е имало, ама вече „Ц!”. Затъпяваме си и тъпи ще си останем, че намаймуни пак ще се обърнем. Но аз не съм песимистично настроена, дори напростив. Точно за това отивам да спя.

Мисля да кача малко снимки от моя „Студентски град“. Да ви кажа честно, Пловдив е много готин град и не съжалявам за мръсната и корумпирана София хич. В Пловдив определено имаше какво да се види. И ще има какво да се рисува! Все пак нали ще ставам сценограф в АМТИИ!!!…. Е, гледайте и се порадвайте…

Вчера се запознах – макар и бегло – с една много готина мадама, която е супер мацката! Много е забавна, много е оригинална, много е сладурска и има уникални интереси! Днес беше с кимоно и самурайски меч, чийто истинско име, разбира се, забравих, но меча беееше суупер!

Но да си дойдем на думата. Мадамата ни пусна един клип с един доста необичаен, много труден за практикуване, а и страшно оригинален и забавен японски спорт – така наречения Pen Spinning. Това е… ъъъъ, да кажем, да гепите един молив или химикал, който да тежи от двете страни еднакво, демек да е балансиран, и да почнете да го въртите между пръстите си. И хич не е лесно! Аз ей с се пробвах с един химикал, който не отговаря на горе споменатите изисквания, и, пък и даже и да отговаряше, се издъних с гръм и трясък, въпреки че пръстите ми са дълги и гъвкави. Но ако се упражнявам мога да имам добро бъдеще. Ще ви вкарам няколко клипа. Приятно гледане и успех, ако се захванете с това! Аз почвам при първа възможност… после ще мина и на жонглиране… с две топки мога, макар и сакато…

тук сега ще пиша за книгите, които обичам… аз последно време, по вина на една моя много добра приятелка, се зарибих много яко по Terry Pratchett. Той е доста странен и ексцентричен автор, когото мнозина не харесват, но аз мисля, че той е супер и винаги докарва усмивка на лицето ми и си прерязвам гърлото сама (като господин Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото) за всяка негова книга. Колекцията Discworld Stories е най – фантастичното, и същевременно смешно литературно явление, на което съм попадала. Днес приключих във влка към София последната му книга, която си купих – Шовенист. Беше супер. Ето малко цитати:

„Щурците цвърчат като в тиган“

„Аз ви обещавам, че ако победим, никой няма да ни запомни. Но ако загубим, никой няма да го забрави!“

„-Ах, сир, но те вярват, че ние ще се обърнем в бягство в мига, когато вкусим студената стомана.

Принцът огледа знамената, които се вееха в далечината.

-Защо?

-Не бих могъл да отговоря, сир. Изглежда, че е въпрос на вярвания.

-Странно. – Принцът кимна към един от телоохранителите си. – Подай ми някаква студена стомана….“

„Ръждьо отново престана да мисли. Изглеждаше като косач, който току що е установил, че поверената му трева е организирала работнически профсъюз.“

„Изражението на Ръждьо можеше да маринова пържола.“

„Колън отново отдаде чест. Човек можеше да отгатне колко е притеснен сержантът по качеството на жеста. С последният можеше да се нареже хляб.“

„- Чудя се колко е паднал барометърът.“

-Чак до дъното – каза потиснато тролът. – Можеш да ми вярваш.“ (след като изхжърлиха всичко от един кораб).

Други киги, които си струват много, са тези с писанията на Артър Конан Дойл и Едгар Алан По. Брам Стоукър с „Дракула“ е написал един класически роман със зли вампири, които убиват невинни хора и са по лукави и от премиера Станишев. Много е добра и книгата „Време разделно“. И мога да продължавам така до безкрай. Между другото сега се сещам и за „Магьосника от землемория“ на Урсула Ле Гуин, както и „Вещерът“ на Анджей Сапковски. А не мога да не се похваля, че на Тери Пратчет имам „Музика на душата“, „Жътварят“, „Шовенист“, „Вещици в чужбина“ и „The Last Hero“ auf English. Супер са! Да не забравяме и Хари Потър – имам ги всичките… ох, овлякох се. Очаквам на Тери да ми пристигне и „Фантастична светлина“. Ще ви кажа как е била, макар, че не се съмнявам, че че е супер и тя.

Аливидерчи, селави! А кои са вашите любими книги???

Пост с продължение…

Наскоро си купих още една книга на Тери Пратчет – Фантастична светлина. Беше голяма мъка докато успея да си я набавя. Но това е дълга и скучна история, с която не ще да занимавам никого. Както обикновено книгата беше размазващо яка и както обикновено това бяха добре похарчени 7лв. Велико! И като говорим за добри книги днес се сетих, че имам и „Мълчанието на агнетата“ и тя е много яка също. Да му е драго на човек да чете. Също са много яки и книжките от StarCraft, Diablo и WOW. Ма StarCraft са ми любимите.

Ами за сега – това е. Ай, чао!

Пост с продължение…

Почнах и „Властелинът“… УаУ!

Пост с продължение….

Вече ще качвам само снимките на книгите, дет съм чела…

PS: Хь-хь-хь… както казва един приятел на мишките… има и 2-3 снимки дет не са от градината де… ма онова малкото шареното ми изяде таратора!!!

Тази лелка пее супер! Просто се радвам, че има хора, които наистина могат да пеят, а не излизат на сцената, за да се излагат! Браво, Сюзън!

PS: И за да гледате глупавото видео, ако обичате кликнете на онова там Embedding Disabled By Request, щот инак работата не стааавааа….. извинете за неудобството, макар че на мен кой ли юе ми се извинииии…